Прелюдия

Открих те внезапно на едно скрито място
до несметните криволици на тържеството духовно,
до измамените пристани на жаждата,
жаждата, която се превръща в Бог,
до пясъчните митове за безвремие в косите ни,
до утробата на сънищата, обрасли с дъги,
до паметта на оживялото огледало,
в което искам да потъна,
до приказното убежище на тайните,
спомнени вътре в нас,
до несвършващите в устните слънца.
И в тишината на побягналата твоя сянка
ще прередя светлините в очите ти,
ще надникна в кладенчовите им истини, за да се видя там.
И когато ти открия тайните знакове,
изгорелите пристанища за несъществуващи кораби,
крясъка на кръвта ти, която ме зове...
тогава ще си тръгна, натежала от спомени
твоя милваща прелюдия към огъня,
посипал пепел върху косите ми,
където цъфти слънцето ти.

ПраЛунна соната

Има хора, които остават в дълбокото
на сърцето, на храма, на всичките истини.
Имаш нужда да ги изкрещиш от високото.
И да отпиваш глътки от тяхната изповед.
Когато държиш ги в прегръдка, Живота са.
С тях ветруваш на всичките седем небета
в светлината на кръста, по пътя голготен.
Те са твоята дан – медна тичинка в цвете.
Всеки ден е меандър битийно постигнал те,
с овладяното страстниче в твое си можене.
Всеки миг е дъхът пак прошарил ти миглите
със сълзата простила острието на ножа.
И видяла света си в небесната стигма,
татуирана вътре си с тяхната кожа.
Помнят ги думите. Очите постигат ги
с огалваща нежност, без която не можем.
Честно въздишащи, съвестта ти оплождали,
в миг издъхват с прозрачните шапки на залеза.
А дъждовният поглед е тяхно пробождане.
пак отпиващо раните, с мисъл разпалени.
И оставаш всецяла. Изчезва ти тъмното.
И опитваш да бъдеш с дълбокости врязана
пак в душата им, за да ги имаш по стръмното.
И в теб да останат с молитви наказани.
Те са хора без милост, по право нелепи.
Те са хора – солта и кръвта на съдбата ти.
Често са приказни или пък свирепи.
Пият от извора. И те засипват с телата си.
Често хора жестоки са, друг път примират
по нежност родена от нещо невръстно.
През своето древно и често умиране
отново разбираш, че те са ти кръста.
Сега вече зная защо ги очаквам.
Тези хора са вплетени в мойте контрасти.
И когато си тръгна пак тях ще оплаквам,
защото ме правят тъжна от щастие.


http://wonder.blog.bg/