четвъртък, 30 януари 2014 г.

Животът е...

Целувам лодките на очите ти.
Изпивам сълзите-пързалка.
Погалваш житото на косите ми
и чувствам се малка.
 

Ветрища ръцете ти, кършат ме.
Брегът под краката се рони.  

Животът е вечно завръщане
по улея от ирония.