В`Каро

Дори да „пада костен прах” по сцената,
навярно пак за тебе ще танцувам.
Дарен си ми - от истината щение,
в реките ти с доверие да плувам.

С душата си, родена от невнятното,
в сърцето – игленица за духа ти,
все теб ще припознавам с висотата си
и в бездните ми ще лети сънят ти.

Нонсенсите ще вдяват бавно смисъла.
Зад всяко домино ще ме открадваш.
Очите ми те пеят, аз въздишам те.
Вселената е удивена радост.

Жажда

Прежадняла, задъхана, горда ламя,
претворила в очите си всичката хубост
на едната митично-велика жена
и на виното тъмната шупнала лудост.

От къде ли се взе непревзет от света?
И поръси живота с учудваща ведрост.
Прометеев си някак и светъл в мига,
в който пак те създава Всевишната щедрост.

Имаш вид на прастара крайпътна чешма
и с томителна жажда те пия на глътки.
Аз съм твоята горска добра тишина.
Ти си слънчево зайче от края на пътя.

Отшумелите птици ще ваят на юг,
пак в брадата ти, пролет попила в миража.
Ти ще палиш лула и на прага неук,
ще ни учиш как обич се прави от жажда.