Животът е...

Целувам лодките на очите ти.
Изпивам сълзите-пързалка.
Погалваш житото на косите ми
и чувствам се малка.
 
Ветрища ръцете ти, кършат ме.
Брегът под краката се рони.  
Животът е вечно завръщане
по улея от ирония.

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2013/03/22/jivotyt-e.1066937