Жажда

Прежадняла, задъхана, горда ламя,
претворила в очите си всичката хубост
на едната митично-велика жена
и на виното тъмната шупнала лудост.

От къде ли се взе непревзет от света?
И поръси живота с учудваща ведрост.
Прометеев си някак и светъл в мига,
в който пак те създава Всевишната щедрост.

Имаш вид на прастара крайпътна чешма
и с томителна жажда те пия на глътки.
Аз съм твоята горска добра тишина.
Ти си слънчево зайче от края на пътя.

Отшумелите птици ще ваят на юг,
пак в брадата ти, пролет попила в миража.
Ти ще палиш лула и на прага неук,
ще ни учиш как обич се прави от жажда.