Дори да „пада костен прах” по сцената,
навярно пак за тебе ще танцувам.
Дарен си ми - от истината щение,
в реките ти с доверие да плувам.
С душата си, родена от невнятното,
в сърцето – игленица за духа ти,
все теб ще припознавам с висотата си
и в бездните ми ще лети сънят ти.
Нонсенсите ще вдяват бавно смисъла.
Зад всяко домино ще ме открадваш.
Очите ми те пеят, аз въздишам те.
Вселената е удивена радост.
Няма коментари:
Публикуване на коментар