Избирачи на заливи, тайно бродят под кожата
и садят през кръвта ни най-налудни поречия.
Щом усетиш как стиска пак за гърлото прозата
сто пирании пускай си отвътре - да светиш.
Баскитарното случване, яхва коня на утрото
прокопитило тихите земни невзрачности,
и избухва в очите ни слънчева сутра,
чак когато узнаем, че сме вечни и значим...
От подбедрени, морски, широки прозрачия
ще прераждаме изгреви с устни делфинови.
Любовта си по Бог, още живи, ще плачем
прекроили си ценното бъдеще в минало.
И когато в кръвта сто китари проблеснат,
а лъчите от залези ги разбиват с буквалност,
пак сърцето ще гръмне с моя чувствена песен
и светът ще узнае любовта ми сакрална.
Няма коментари:
Публикуване на коментар