Божествен сън

Когато си постиламе мълчания,
в краката ни когато пада здрачът
и есенните врани са раздрани
от грака сив и нежността да плачат,
когато от капчуците разстреляни
дъждовни капки пеят мандолинно
и гроздето жълтее си в постелите
на виното от бъдната ни зима,
от устните на феите пролайваща
онази нощ ще дебне тихо в обръч,
ще ме настигне вятърът и смайващо
от мен ще си отскубне късче обич,
с което ще закичи в тебе есенно
една любов от мед и стари круши,
ухаещи ще слеем устни песенно
и нямата любов ще се ослуша
през грохота избухващ на вулканите.
Ще грабне от очите ми тревогата.
Ще ти оближе с радостта си раните.
И ще узнае, че е сън от Бога.