четвъртък, 30 септември 2010 г.

Казвам се Любов

Казвам се Любов. И съм от Вечност.
В дланите ми бури са живяли.
С нежности вилнея безконечно
в лоно от сърдечните олтари.

Казвам се Любов. И съм от вятър.
Често овършавам битиета.
Страстна съм. И диво-непонятна.
Дъхвам на съдбата под крилете.

Казвам се Любов. И съм щастлива.
Своя свят богат ви завещавам,
стъпките си в дните ви красиви,
ласките ми в нощите – жарава.

Казвам се Любов. И ми е лесно
светлото да пия от небето.
С птици да се рея. Да съм песен.
Изворна да бъда през сърцето.

Няма коментари:

Публикуване на коментар