Ще завържа на възел пак здравия разум.
Ще е Гордиев възелът (но няма да знаеш).
Аз отдавна погълнах на душата ти разлива
и морето ми, с радост безкрайна, мечтае те.
Ще превържа очите на сляпата болка.
Ще е черна превръзката – гарван програчил
на сърцето ти в корена с истини толкова,
че животът без мен ще линее незначещ.
Ще развържа душата ти с голия устрем
на онази любов в най-щастливата есен.
И тогава в реката ми с приказно устие
ще цъфтят водопадите, звъннали в песен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар