Палячо

Хей, Палячо, отваряй вратата, пак награбвай чадъра, излитай
вън от моите светли обятия и от моята честна обител.
Ти, палячо мой, вечно се скиташ. Аз се смея приятелски. Ставай!
Твойте кръпки коленни се сливат с най-нагорното мое отвяване.

Знай Палячо, в житейските казуси правиш дългове с всяко момиче.
И защо ти е капка от залеза, за да кажеш, че мене обичаш?
Виж, палячо с тиранти триъгълни, аз не съм балерината в синьо,
аз не съм ти нонсенс необръгнал и дори не съм звук мандолинен.

Днес е твоето сетно обичане под прожектора мой, за отплата.
И не зная дали да проклинам или с теб да кръщавам Съдбата.
От палячовски твои премеждия си втълпих, че си някакъв друмник
при когото случайно отреждане разплати ме с безкасови суми.

Днес, Палячо, целувам очите ти и разплаквам грима ти пореден
с мое хрумване - в тебе сълзите ми да попият с любов за последно
най-навътре в сърцето ти ветрено – там където ще бъда навеки
и от моята приказка светла, в теб ще бродят безкрайни пътеки.