Танцьорката

Жената беше странно-възхитителна.
В очите й от страст цъфтяха розите.
Косите й по раменете скитаха,
нагърбени с безкрая на възторзите.

От бледо шество свещи изтъняващи
разхвърляха на сенките дантелите.
И танцът сякаш изповед изтляваща
в душата й сгъстяваше пределите.

Жената беше свята, нежна грешница.
В прегръдките му с писък онемяваше.
А той с ръце разпалваше горещото
на музиката, сляла ги в жаравата.

Замлъкнала тъмницата на сцената
избухваше в светлинни водопадия.
Танцьорката стоеше покорена, а...
магията танцуваше на кладата.