Чувствам те. Мисля те. Има те. Звън.
Пак разпиляно и сякаш насън,
моите истини – диви коне,
лудо препускат към твойто сърце.
Обич е. Искрена. Глътка от свян.
Някакви истини с вятър засмян
идват по пътя ми с истинска мощ.
Сън ли е? Приказка? Дни за разкош?
Бавно докосвам те. Нежно мълча.
Идвай пак, Истино! Няма лъжа.
Тихо присядам. Усмихната. В плен.
Мислите, празни, се скитат през мен.
Чудо. Съдбовност. И някакъв зов.
Идвай! Вземи ме пак, свята Любов!
Слънце. Хармония. Твойте искри.
Нашата среща на сродни души.
Няма коментари:
Публикуване на коментар