Съдържащото се виваче и в корена на базпардонност
от изобилието плачеше, от лекотата обонбонваше
една стилистика неземна, едно бленуване незрящо
и с креативности обемни трептеше най-животворящо.
Сантиментал оригиналност през побледняла артистичност
безкрило сронваща тоталност, вкопа се в древна драматичност.
И видите ли от недрата на гениална идентичност
се пръкват делнични понятия, които уж берат различност.
В своеобразна уникалност приплъзва се една надежда
дали сред кулите баналност, ще пръкне някое премеждие
в иновативната цикличност, погубило лирични сенки
и в другостите безразличие ще ни копира пак в заемки.
С претенция за надживяност продрънква някаква рефренност
и устните – луни разляни, прошепват своята дилемност
дали на истината рожби да са или да онемеят?
И ето съмва се среднощно. А славеите вънка пеят.
Няма коментари:
Публикуване на коментар