Две вълни се пресрещнаха. Сблъскаха черепи.
И телата им сляха се в мощна магия.
От пенливите гриви на белите скелети
се родиха морета - любовни стихии.
Преизпълниха нищото с водните викове.
Зазвъняха неистови, сякаш са перли
разпилени по улей на времето, в стихове,
от които вселената нощем трепери.
От челата им рукнаха речни легендите
за сияйните погреби в крясък на птица.
Преобръщаха гръб и се бореха ледени
из огньове светкавични в свойте зеници.
Прокамбанили бурните лунни обятия
затанцуваха бесни в любовните истини.
И дори не видяха вулканските кратери
сред душите им впили на лавата бистрото.
Две вълни се пресрещнаха. Сляха светлика си.
И в душите им кипнали водните струни
преизпяваха колко са древни молитвите,
през които морето усмихва се лунно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар