По скулите ми се търкалят несмислените обещания.
Попиват в чистата ми вяра разколебаните желания.
Походката ми е ранена от грацията на летежа.
Пулсират сините ми вени по бялото. И въртележат
в кръвта ми своята разруха. А после нежно ме стопяват
в ръцете ти от несполука, протяжни в мене до забрава.
По устните ми се напуква неравноделното свистене
на мое вятърно въздъхване, в което ти си на колене.
Прииждащото ми виваче се сронва в тънички кристали.
Отвътре нещо в мен те плаче. Очите ми са онемяли.
През теб реалният ми смисъл буксува в своя непонятност.
Сърцето ми те пак орисва с най-влюбената необятност.
Няма коментари:
Публикуване на коментар