Понякога приличам на Луна –
голяма, бяла, скитаща среднощност.
Понякога съм мълния – жена,
най-влюбено-желаеща те още ...
Понякога съм стих от светлина –
ослънчена с вълшебства и екстази.
Или съм тъжна в своята вина,
че моята любов те е белязала
Понякога те виждам, че болиш
и в своята безкрайност те побирам,
осмислила съдбовностите. Виж ...
душата ми те иска – до умиране.
Няма коментари:
Публикуване на коментар