През капките песен
китарно-отнесен,
пак вятърът сипеше зов.
От трепети чисти,
небето разлисти
една невидяна Любов.
По устните мои
пак тичат порои
от огън. И в жажда горя.
В очите ти чисти
потоци лъчисти
рисуваха с трепет деня.
Няма коментари:
Публикуване на коментар