Прежълтелите ябълки тихо златеят.
Под прозорците хленчи от мъка нощта.
Аз не искам на прага ти стих да изпея.
Просто искам сребристо, с теб пак да мълча.
Прокамбанили тихото вмъкват се в мене
на въздишките струните, в дрезгав захлас.
А душата ми-странница сгъва колене
и молитвено шепне в мен, пак с твоя глас.
Искам волните птици при теб да долитнат
да целунат душата ти с мойта душа,
да посипят мечтите ти с новото скитане,
от което творим в своя свят Любовта.
Няма коментари:
Публикуване на коментар