Когато днес си тръгна любовта
и думите, кървящи между пръстите
поглъщаха в небето на скръбта
луните ми прободени на кръста ти
опитвах се да бъда от скала,
прибоят ти да вие край недрата ми,
рушащо в мен изровил вечността,
превърнал ме космическо обятие.
Когато ме прегърна и узнах,
обречената истина в очите ти,
сърцето ти превърна в тъжна прах
животите възкръснали в мечтите ни.
И ето днес разбирам, че боли,
Но не навътре, не навътре в мен!
Усмихвам се смирено. Вън вали.
А вятърът припява те рефренно...
Няма коментари:
Публикуване на коментар